Наука, машини и космос,
коли, електронен прогрес,
бързи роботи с ловкост,
заменят хората днес.
Романтиката била е в моторите...
Хубаво, нека работят...
Но не са ли за човека копоите,
системите разни за точност ?
Прогресът, това е следа,
Към промяна житейска, без край,
Но защо следата да е само една?
Забита в наука... дупка в кравай...
Прогресът не е само машини, наука,
а включва света, простор необятен,
не технопарк за горила неука
или мигащ екран с текст непонятен.
И все пак вървим и все повече знаем,
информацията идва след клик на бутон.
Какво ще я правим? Май че не знаем...
Нещо май липсва в кратуна-кашон?
Може би липсват банани?
Или модерна и умна система?
Дяволът, кой да ти каже?
Защо сме затънали в тази дилема?
Нужда от мислене няма! Знам, че банани ще ям !
Знам как сандъци да редя и надигам,
знам как да достигна наградата сам.
Проблеми решавам и цели постигам...
Но да знаеш, не значи да разбираш...
Да се чекнеш по клони за храна и престиж.
Да се щураш из клетка без да спираш.
Да въртиш колело – прогрес, без да спиш !
© Александър Митков Всички права запазени