kukudiva (Ана Николова)
28 35
24.11.2004 г., 21:48 ч.

Планината 

  Поезия
1601 0 4
ПЛАНИНАТА

Ръцете ми не виждаш в тъмнината
протегнати към тебе те болят.
Очите ми затваря светлината,
но в тъмното два въглена горят.
Нозете ми уж тичат в равнината,
а всъщност бавно към върха вървят.
И мисля си: от крясъци без глас останах,
а устните ми нищо не мълвят.
Сърцето ми уж тихичко почуква,
а всъщност бясно тича във галоп.
Душата ми: притихнала в почуда
търсейки най-верния подход.

Но с тялото си аз усещам топлината
и не е нужно думите да се редят
разбирайки, че ти си планината,
и малцина стигнали са до върхът!

© Ана Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това наистина те поглъща с всяка дума и те остава развълнуван!
  • Освен,че това наистина е един страхотен стих,друго не мога да добавяОт мен 6 и много усмивки
  • Съгласна съм с Емма, много добре е написано
  • Много ми хареса, речта се лее равномерно и красиво, почти като мелодия
Предложения
: ??:??