Там, някъде под смръщения гребен,
тъмнее падащата нощ
и чувстваш се нищожен, слаб и дребен
пред вечната природна мощ.
Ти спрял си просто тук и ще отминеш,
не ще оставиш и следа
и като много други ще заминеш,
забравил тази красота.
А тя остава под небето вечно...
Видяла хиляди неща...
Понесла минало далечно,
ще бъде, както е била. ...