Изкъпана,
планината заслиза
по склона,
от рамо отментала
бели мъгли.
Посреща я слънцето
в ниското долу,
разбито на
капчици росни.
Ръми
по зелените
млади тревици,
а сиво,
небето се дръпва
в захлас
по твърдата гръд
и бедра.
Хубавица!
Погалва я вятърът,
стихнал от страст!
© Павлина Гатева Всички права запазени