Плашило
Сънувам слънчогледови полета
усмихнато как кимат ми с главици.
А аз, сред тях, плашилото съм клето –
страшилище за всички гладни птици.
Закотвена дълбоко във земята,
ръце протягам – слънцето да стигна,
но плаша с тях долитащото ято
от ангели, дошли да ме повдигнат.
И пак стоя със вид на съвършенство,
а в мен тежи измислен земен Ад.
Навярно най-голямото блаженство ...