Скри се слънцето и празника приключи.
"Будителите" легнаха да спят.
Нощта на примирение ги учи,
след шумотевицата в тоз реален свят.
Една година после в коловоза.
Ще се събудят да си честитят.
И Хелоуин ще бъде пак угроза.
За българщина, патриоти ще крещят.
В инерция върти се колелото.
Думите са просто констатация.
Тече и изпарява се живота,
в стремеж за отстояване на нацията.
Писателите пишат мъдри мисли,
а политиците коват мечти.
Кому са нужни файлове и листи,
небето, щом залива ни с беди?
Кому са нужни будните, кажете,
почитани в един, конкретен ден?
В съня кошмарен, тишината свети,
реалността е на нощта във плен.
© Валентин Йорданов Всички права запазени