airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
10.11.2010 г., 12:24 ч.

Пленено сърце 

  Поезия » Любовна
836 0 12
Навън е слънчевата утрин,
а аз съм в сенчеста лъжа.
Очите ми пак гледат
в мен навътре, но там
е само пустош след нощта.
От мостовете ни стърчи разруха
- осиротели стълбове
пищят...
Не се ли измори да ги почупваш
и с тях прегради да градиш?!
А нощем...
нощем вятър щом задуха, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Предложения
: ??:??