Ти си моята люлка рождена,
моя обична, свята земя.
Щом небето ти синьо погледна,
ме огряват три ярки слънца,
три светлика, които в сърцето
са ми вяра, надежда, любов,
че сме заедно тука, където
ще пребъдем и в този век нов.
И щастливи, с теб двама ще крачим,
аз по своя, житейския път,
ти по-хубав ще ставаш и знам, че
с тебе внуците ми ще растат.
За това съм и горд, и уверен,
че роден върху тази земя,
завещал съм ти, хубав мой Плевен,
светло бъдеще в мойте деца.
И дори разделени със тебе,
в някой тъжен и тягостен ден,
ти ще бъдеш в сърцата им, Плевен,
вечна стряха и корен свещен!
© Илонка Денчева Всички права запазени