Площадите
Някъде се разминаха сънищата.
Пътеките избягаха някъде
и откраднаха със себе си посоките,
и ветропоказателя на надеждата.
Останаха напразните дни,
с едничката цел, да видим изгрева.
Останаха вечери, изтръпнали
от ужас, че можем да заспим.
Някъде се загуби слънцето,
звездите угаснаха някъде.
Земята като неонов фенер огрява
лъщящото от пот лице на нощта.
Останаха устни като стъкло,
току-що посипано от дъжда.
Остана безплодния опит на разума,
да учи сърцето на самота.
Някъде се размесиха цветовете.
Сивото настъпи навсякъде,
по лигави тротоари,
дебелеещи от клюки
и безсмислени брътвежи.
Останаха стъпкани цветя,
хартиени птици върху паважа.
И гняв, с аромат на есен,
на нещо, което расте,
на измити пейзажи.
Някъде изчезна смисълът.
Нашата лодка потъна,
в море от обещания,
които си дадохме,
но няма кой да изпълни.
© Цонка Людмилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Трудно се "учи сърцето на самота".
Поздрав за стиховете! -
Някъде изчезна смисълът.
"Нашата лодка потъна,
в море от обещания,
които си дадохме,
но няма кой да изпълни."
Браво! -
Тъжно е когато остават излъгани надежди и стъпкани цветя, но времето слага всичко на мястото му рано или късно.Благодаря , че написа , а аз да прочета. С обич.
-
Творба,която ме накара да се замисля.Моите пооздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
стихове, каращи те да мислиш и нещо да остане
вътре в теб! Благодаря ти!!!