Плячка

23.02.2016 г., 21:05 ч.

Поезия

281 0 2

Те звучат на срички

в главата ти,

блъскат се като заряди в хаоса

на мислите,

гласовете им - гъмжащи

са пчели,

които те жилят.

Дебнат те и те нападат

както глутница вълци -

плячка.

Ти си тяхната жертва

и лесно попадаш в капана.

До безкрай и от тук до

луната

неуморно повтарят

"Защо просто не си намериш някого?".

А отговорът е изписан на лицето ти -

светът ти се събира в неговите шепи.

Прилича на сърце, но не съвсем.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)

2016-02-24T14:13:16+02:00

Много благодаря за разбирането! Поздрав
vega666 (Младен Мисана)

2016-02-23T23:10:03+02:00

Така умеят да нападат и да разкъсват само въпросите. Те вечно ни разпъват на кръст и като змии се увиват около нас. Интересна образност реализираш, Ивона! Въздействаща! Поздрав!