Плюшено мече
Отвори очи, утро е вече.
Знам, че не спиш, отвори ги.
Спри да гушкаш туй плюшено мече,
то порасна и толкоз му стига…
Ще подръпна тук леко пердето,
да усетиш как слънцето свети.
Остави го на мира мечето,
усмихни се за теб, мое цвете!
Не търси мечо все да е с тебе,
ти сама си, но не и самотна.
А не е ли само всяко бебе,
и на заник душа пак сиротна…?
Септември 2007
© Владислава Генова Всички права запазени