Голямо щастие да видиш е звездата как угасва,
голямо щастие е залезът красив,
голямо щастие е стара рана да зараства,
и също щастие е пак – да си щастлив!
Но най-голямо то е все, когато
да има щастието с кой да споделиш,
да не загасва за последно и звездата,
да видиш как се ражда – и да продължиш...
Защото севетлината там – последна,
не е по-хубава от нова светлина,
нито пък щастието сутрин да погледна,
но сам да съм отново в утринта!...