beti
421 4580
25.09.2009 г., 23:01 ч.

По детски... 

  Поезия
528 0 4

                                                       ... ölüm kapımı çalmasa da kalbim seni bekler gibi...

 

не мога да си тръгна

докато те чакам…

 

без туй живея 

на инат

надиплила съм

по прозорците

душата си

и в тъмното

градя

палат…

 

където всяка песен

е надежда

и всяка нота стене

в тишина

 

а Ъглите бродирам

от светулчици

за всяка стъпка –

по една…   

 

картини са

избрулените листи

сънуват нощем

в локвите дъжда

 

а птици

са накацали

по клоните

на толкова

отминали лета…

 

на масата

съм наредила  

спомени…

 

ако се върнеш –  

да те нагостя

 

не мога да си тръгна

докато те чакам…

 

а ти не бързай

още съм...

 

жена…

 

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??