2.08.2007 г., 12:02 ч.

По детски 

  Поезия
571 0 5

В очите ми детинската невинност
се беше скрила от ръката на света,
но се счупи в ежедневната рутинност
и загубих малката си смелост да летя.


На живота радвах се, почти по детски,
не ми просветна даже мисълта,
че някак си си правя криви сметки
и някога все пак ще бъда и жена.


В душата на детето изолирах топлина,
беше в мен, изпуснах я, а не разбрах,
не попитах, не извиках, за да чуя тишина,
разпилях и думи, а дори не ги събрах.


На прага на душата, с мъничка ръка -
дете за сбогом през сълзи ми маха,
обърна се и тръгна и ме грабна пак тъга,
а заедно със нея и мечтите остаряха.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??