vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
28.04.2023 г., 19:27 ч.  

По-добре никога отколкото късно 

  Поезия
277 14 10

Бездънна нощ върху клепачите ми каца

от толкова години изцедена.

Докосвам те далечна и мъглява,

и като истината бивша непотребна.

 

...Студено е. Самотница душата

кълве трохите вънка на перваза.

Във малкото врабче я припознава

лъчът огледал пустата ми стая.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За малко да изпусна този твой стих, Младене … Отново с него показваш, че владееш до съвършенство кратката форма! Лирическият ти герой в своята кратка аналитичност, ни прави съпричастни на своята болезнената реалност, но и открехва място за лъч надежда. Макар и да ни внушаваш тъга, остава усещането за красота! Богат на образност стих!
  • Благодаря ви, приятели, за прекрасните коментари, за високата оценка на скромния ми стих и за поставянето му в Любими. Бъдете благословени! Желая ви весели празници!
  • Силно,замислящо,съкрвенно!Настръхнах,Поздрави!Младене!
  • Душата щом търси, ще намери пристан!
    Силен стих! Поздравления, Младене!
  • Оригинален и силновъздействащ стих.
    Благодаря за удоволствието!
  • Равносметката е буден лъч,който в душата остава
    далечно ехо от звезден глъч.Вселената го приютява.
  • Прекрасен стих! Почувствах безкрайната болка! Поздравления, Поете!
  • Много, много тъжно... Този чувствен етюд е един от твоите поетични бисери, Младене! Поднасям ти искрените си поздравления за перфектната Поезия, Маестро!👍😍
  • Браво, Младен.
  • Много силно и тъжно, Младен! И тази богата образност го прави прекрасно. Хареса ми сравнението с птичката. А самотата се превръща в спътница в живота ни. Насладих се!
Предложения
: ??:??