Ти не знаеш, но проклет ще си.
Ще те боли и огън ще гори.
Аз ще те подпаля и себе си дори,
а дяволът във тебе с пламъка ще си върви.
Не си единствен, но виновен.
Как може да си тъй престорен.
Ти обиждаш мен и всички хора.
Всеки ден ти мачкаш без умора.
Твойта дума е закон,
а аз те чакам, но без стон.
Не си мисли, че в скоро време
ний ще траем твойто бреме.
И след гнева ни, тъй огромен,
ще остане само мазен спомен.
© Кефор Потрати Всички права запазени