Две стъпки… А между тях? Какво?
Надеждата, че утре няма да си сам… Че там ще стигнеш…
Нозе ожулени, очи подпухнали, а във сърцето мъничко добро…
Глава навел си, нямаш сили да я вдигнеш…
Две длани, стиснати в юмрук…
Непоклатима воля… Жажда!
Сърце бушуващо във тяло, уши улавящи във тишината всеки звук…
Човек си бил, а ето в теб животно се заражда…
Две думи… Казани наум.
И мисъл остра… Как бръснич плътта ти реже…
Стоиш пред себе си… Животът ти не е на лента – снимки във албум…
По пътя продължаваш си… Понеже! ...