5.02.2022 г., 10:57 ч.

По Иван Вазов — „ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА*“ 

  Поезия
299 0 1

Момиче с изящни черти

и много жар в очите!

Усмивка на устни трепти,

снагата — тънка, вита!

 

Косите ѝ — огненозлатни,

лицето — нежно, невинно,

с душа и  сърце — необятни,

спасителни, чисти, глъбинни!

 

Безкрайно съм влюбен в теб,

че ти ме отвътре обгърна!

Момиче, аз грешник съм слеп,

а ти светлината ми върна!

 

Не храня надежди за нас ...

Тъй по̀ е добре, ала знай! —

Ще мисля за теб до несвяст...

 

.................................................

 

Щастлива бъди... и сполай!...

 

 

 

====================================

 

*https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4139&Level=3 

 

 

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??