2.08.2007 г., 16:27 ч.

По изгрев... 

  Поезия
5.0 / 1
549 0 4
По изгрев ще тръгна сама,
ще съм тиха, няма да те будя
и бележката, написана в съня,
ще я скъсам или ще загубя.
Навярно малко ще ти липсва
дозата ми сутрешна усмивка
и пръстите по навик ще описват
тялото ми в празната завивка.
Не пращай вятъра след мен,
насъскан като след примамка,
по пътя от дървета набразден,
ще се скрия някъде на сянка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
  • На Светла Табакова Тя с краката си боси препъва на мъжете очите лукави и подобно балканска пъстърва ...
  • На мама Тя пожела, когато си отиде, да посадя брезичка върху нея – поне насън да мога да я видя, как...
  • Беше утро. Ден първи на нашата свята любов. И изтръпнал от щастие цял, крадешком те поглеждах. Твоят...

Още произведения »