Anita765 (Ани Монева)
296 11769
24.07.2019 г., 17:07 ч.

По изгрев 

  Поезия » Бели стихове
1309 13 12

През топлите извивки на нощта

студът намира своите пролуки

в едно предчувсвие за късен стих,

в замлъкналата песен на щурците.

 

Една след друга думите растат

на тъмното в зениците огромни,

а тишината слуша ги, мълчи

и към безсънните прозорци тича.

 

В такава нощ сънят е вече ням.

Предчувствието знае как да вае

преграда за прииждащия студ

и спомена за песните да пази.

 

Тогава си отива онзи мрак

неотговорил на рояк въпроси,

а мислите, били на кръстопът,

намират вече пътищата верни.

 

Посоките се сливат после в стих.

Предчувствието тръгва си по изгрев.

Щурците някъде в тревите спят.

Усмихната, зората е красива.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??