По изгрев върхът Полежан
с брадатия вятър флиртува,
а той мени се всеки миг -
от чудна, влюбена стихия,
във феерия, в дух, мисъл,
в развихрена бяла магия…
И луд скита по Пирина,
целува се с Безбог и Газей,
златни монети събира
с вълшебната си пелерина.
Към Места и Демяница
той каталясал се прибира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация