Понякога съм толкова различна...
Така, по женски, искам да поплача,
да скрия някъде онази силната,
привидно твърдата, бунтарката...
За миг да бъда пак онази слабата,
онази безнадеждна романтичка,
безкрайно чакаща, до болка вярваща,
всеопрощаваща, обичаща...
Да потъгувам за любови минали -
онези...незабравените, скритите;
мечтите бели да излея в рими
и да създам най-хубавите стихове...
Природата ми женска е такава...
сълзи преглъщам и дарявам радост.
Наивна романтичка и бунтарка...
Но силна със женската си слабост...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени