21.06.2021 г., 0:20 ч.

По комшийски 

  Поезия » Хумористична
501 4 16

Комшийката ми леля Сийка

магаре има, куче и коза.

В долапа скътала ракийка,

пред портичката - струпала дърва.

 

Комшията Засмян Иван,

застанал до дувара и наднича.

Дали е сънен ил' пиян -

очите търка и залита.

 

Мустак засукал и щастлив

към Сийкината фуста гледа.

Със поглед влажен, похотлив,

към нея бавно се навежда:

 

-Ей, Сийке, Сийо, ма,

дойдох да видя к'ви ги вършиш.

Дървата да ти прибера,

че нещо вкъщи не ме свърта.

 

-Иване, ах, нахалник дърт!

Я, бързо махай се от тука,

че като взема тоя дрянов прът

ще хвръкнеш на жена си в скута!

 

Ще викна аз Стоянов син,

дръвцата да ми прибере,

че млад е, силен и красив,

а не кат' тебе - дърто пиянде!

 

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??