Обличах те във хиляди премени,
звезди милиони преброих,
да мине туй проклето време,
което ме превърна в стих.
Но не. Все още те написвам.
Докосвам с думи. С празни съм ръце.
Прегръщането сам си го измислям.
Как искам да живея без сърце!
Защото от кръвта му се задавих,
тъй кипнала от толкова обичане,
когато изтече, ще бъда празен
и блясъкът ще чезне от очите ми. ...