По-мъдри ли с годините ще станем?
Аз искам да сме малко по-добри!
И както се обичаме, да вярваме
във истините с небесните добри очи.
Там някъде, във друг живот навярно,
се срещат изгубени души, съдби,
след падаща звезда си пожелаваме
да срещнем своята във своите дни.
Годините понякога със нас са груби,
но същите сме, доверчиво-луди.
Не искам светлостта си да изгубим,
а да се намерим сред безброй мечти.
И ако можем времето назад да върнем,
отново с вяра да летим със птиците,
със обич болката да претвориме
в сиянието млечно на звездите...
© Евгения Тодорова Всички права запазени