ulianka (Юлия)
85 296
24.11.2011 г., 14:56 ч.

По никое време 

  Поезия » Любовна
616 0 13

Никоя лудост не идва навреме.
Крие се нейде из стария скрин.
Вместо да хукне по нашите вени,
пламъка духва. И сами се виним.

Всяка лудост изгаря в забрава.
Във сърцата ни - жив пироман,
от страстта само пепел остава
и път, неусетно и бързо вървян.

Но нека зарием копито в земята,
че още сме луди и нека напук
на всички тези прозорци познати,
един непознат да счупим с юмрук.

И там на перваза, качени отгоре,
се мислим за птици, подобни на Бог.
А нашата лудост във полет да пори
небето на две. Със последния скок.

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??