…По-огромна от вселената…(2)
...
И как очакват да не е така, след като чувстваме едно и също, след като ти си всичко за мене:
Ти си моята буря и спокойствие, ти си моят рай и ад, ти си моят аромат и моят цяр, всичко си-
Ти си моята неизличима болест и моето неизменно лечение, ти си болката и радостта,
ти си това, което ме обгръща изцяло, одеялото което прегръща самотата ми, всичко си-
Ти си и усмивката, която целува присъствието ми, моя приятел и любовник-единствеността...
Ти си въздухът над и под моето небе, ти си огънят на земята над и под мен, ти си водата,
ти си си живота, ти си стихията, ти си енергията и съществуването, смисъла и вдъхновението...!
И всички могат да ни сочат колкото си искат, защото дори и да ни осъдят опитно и грубо
няма да има никакво значение за една любов по-огромна и безкрайна от вселената...
И не усещат, че макар ние да сме обречените, те сочат най-вече себе си и сами се съдят... ...