Любов с любов не си приличат,
но често сърца, така закоравели,
доказват, че безпаметно обичат,
не спазвайки в живота си предели.
Познавам те като петте си пръста,
чувствителна и упорита си - на втора,
а определящото даже не е ръста,
а накъде отправяш смело взора.
С петте си сетива край теб се движа,
макар невидим сам за твоите очи,
но знай, нападне ли те ненадейно грижа,
тя с общите усилия ще отшуми.
Чрез теб и аз почувствал съм опора
и заедно си носим, тътрим... кръста.
А време приближи ли - за отмора,
похвалата за теб е, помощнице чевръста!
© Мери Попинз Всички права запазени