violently (Ася)
69 895
6.03.2008 г., 20:29 ч.

по пътя 

  Поезия
737 0 7

                                       "Пиеш ли вода - мисли за извора"


Ослепях. От коловозите.
Толкова метални, празни, сиви,
че се сляха с въздуха,
толкова износени, безкрайни,
чужди...

Спънах се. Във ароматите.
Толкова стоманени, лъчисти,
че заслепиха картата,
толкова лъжливи, нови,
бляскави...

Оглушах. От гласовете си.
Толкова копнежни, нощни, мои,
че ги докосвах,
толкова безмилостни, реални,
искащи...

Ожаднях. От себе си.
Толкова разумна и изгубена,
че те измислях,
толкова далечна, чужда,
споменна...

© Ася Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесах
  • "Ожаднях. От себе си."

    И без пощада продължавам да се пия, а кладенци очите сухи са, а кръвта е сляпа, като изцеление проглежда само във въздишките-измислици и спомени- после е затишие!
  • Благодаря ви,целувка на всички и честит празник
  • съвършено!!!
  • Невероятно завладяващо! Искрен поздрав
  • Прекрасно пишеш.Възхита си !Прегръдка с обич!
  • Оглушах. От гласовете си.
    Толкова копнежни, нощни, мои,
    че ги докосвах

    Много е добро,моите поздравления,удоволствие е да се чете.


    Ожаднях. От себе си.
    Толкова разумна и изгубена,
    че те измислях,
    толкова далечна, чужда,
    споменна...
Предложения
: ??:??