mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
17.10.2007 г., 23:07 ч.

По пътя 

  Поезия
571 0 7

По пътя си движи се всеки от нас

със скорост различна, индивидуална.

На някой му трябва минутка, друг - час

хаби да прескочи  преграда банална.


И уж че сме стадни наглед същества,

и имаме редом сподвижници в пътя,

но май че сами сме на тази земя,

и всеки мечтите в сърцето си къта.


Вървим във поток, в посока една,

от първия плач към въздишка последна

и търсим любов, смисъл и светлина,

на нашия трепет усмивка ответна.


И щом я открием - това си е чудо!

Във вихъра бягащ на всички съдби

да сетим сърцето ни как бие лудо

и как ни подсказва,  и как ни мълви.


Тогава потокът във фон се превръща

и важни във него оставаме двама.

И аз те целувам, и ти ме прегръщаш,

и по-ценен смисъл в живота ни няма.


И както били сме сами на земята,

усщаме сила и порив, и зов,

раздаваме себе си, но без отплата,

защото не можеш да купиш любов...


И пак продължаваме пътя си земен,

но вече сме слели съдбите в едно

и всеки от нас другиму е потребен...

Не искам да знам докога и защо...

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
    Прекрасен стх!Възхитена съм!
  • Прекрасно стихотворение , като балсам за душата.
    За малко да го пропусна.С много обич, мила Мария.
  • Благодаря...Впрочем - много ми харесват римуваните ти мнения, много са сполучливи!
  • "раздаваме себе си, но без отплата,

    защото не можеш да купиш любов..."

    Защото не можеш да купиш небето,
    не можеш да купиш дъжда,есента
    Което се случва е просто безценно
    Защото, и просто се случва така...


  • ПОКЛОН!
  • Човек е щастлив, докато знае, че нужен на някого... Поздрави!
  • Много е хубаво. Вероятно ще бъде завинаги, щом сте си потребни.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??