Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни
далече... Душата е шепнеща мъка.
Вземи ме, когато ме няма при теб
и вярваш в дъжда, прегърнал природата.
Изгрев, дъга, сънувам света.
Взимай ме с теб, за да нямам тревоги.
Гората шуми, а ти си до мен
и по пътя. Носи ме, пази ме, до мен...