П О П Ъ Т Я 6
Когато на Ноща и е време веч,да си иде,
а Утрото сънено,да се събуди,се противи,
когато за кой ли път ти при себе си отново пристигаш,
точно в този отрязък от време Музата най-сладко шепти...
Когато са всички още заспали,
а ти продължаваш на сън,да летиш,
Тя те ръчка нежно,да ставаш,
та,да уловиш на тези мигове магичните красоти.
Точно в това Време Междинно,
когато Денят напъва,да се роди,
Утрото дарява най-мощните стимули,
за виртоозно скитане из поетичния лабиринт.
18.05.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени