По пътя на Живота!
Пътувам тихо,седнала във влака
и гледам кротко залеза навън!
Край мене хора...всеки седнал чака
свойта гара,самотния перон!
До мен лежи детенце,пеленаче,
а майка му го чака да заспи,
за да може тихо да изплаче
толкова изгубени мечти!
Отляво възрастна жена се люшка
в ритъма на яростния влак.
Отдясно мъй седи и се клатушка,
изглежда тъй сериозен,малко плах!
Пътувам бързо,пейзажите се сливат,
а с тях и толкова съдби-човешки,
сякаш тропотът на релсите осмива
техния живот и всички грешки!
Влакът спира!...Непозната гара!
Качват се отново хиляди сърца!
А песента на колелата продължава
да нищи тяхната съдба!
А ето идва моита крайна спирка,
слизам,взела част от нечия душа!
Влакът продължава,с пронизващата свирка,
тръгва лудо...към края на света!
© Иринка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво наистина!На места губиш ритъм, но иначе като цяло е върха!със стилна и силна образност!Продължавай да пишеш!Бъдещето е пред теб!
-
Каквото има всичко ще публикувам
Много се радвам,че ви харесватИ много благодаря за хвалбите,които...не съм сигурна дали не са прекалени и дали заслужавам толкова,но след като сте почнали - няма да ви спирам -
Много е красиво.Страхотно описано,силно от всичките си части.6 от мен.
-
Доста зряло за крехката ти възраст!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
