Казват, че със хора се живее,
ама, те направо чупят тъпомера.
На който последен се смее,
му загрява бавно софтуера.
Между ушите им е толкоз празно.
Нервите ме карат да крещя.
И, добре поне, че те са от желязо
та на мястото да си тежа.
Поболях се с тия персонали.
А, те за мене пет пари не дават!
Е, да, ама не са познали!
Техен ред е да внимават! ...