...По пътя на влюбените стъпки...

Тръгнал той да се прибира

почти заспал и много изморен,

когато по пътя си към вкъщи 

видял как тя покрива небето

със наметалото си, за да го стопли,

като скитник, който намерила в нощта

и усетил как го гали с лунна светлина,

за да го освети...

И от този миг, денем и нощем 

той следва най - ярката звезда,

присъствието във болките 

и радостите му, дъха му, сълзата...

височините и шептенията в песента,

всичко красиво и добро...

И от този миг, денем и нощем 

тя също следва го, приема и обича...

Тогава всички звезди и лъчи 

се наговорили от злото да ги пазят 

и да празнуват с тях, 

постоянно да ликуват

в ритмичното, много кокетно намигане

на празника и щастието в танца им...

а слънцето, луната и облаците, 

гордо им предоставили чара си,

короната си и ги въвели 

в красива белота на това да правят любов...

И днес тази влюбена двойка 

върви по пътя си в едно тяло и душа

всеки миг с усмивка и благодарност

към небето, че е било загубено онази нощ, 

а след това ги е завило завинаги 

в любовните си прегръдки,

както и че днес отново откриват

щастието си в другия, 

потъващи в море от целувки

както е всеки миг, миг на живот...