По пътя... с мирис на теменуги

danisab (Ниела Вон)
214 312

27.01.2008 г., 14:19 ч.

Поезия » Любовна

588 0 8

Имаше награда за залавяне,

аз ще тръгна като всички други,

ще потъна в пътно изпреварване

с мечтите си - родени теменуги.

Те само с ухание ще те докоснат

и ти ще ме прегърнеш виолетово,

защото ничий поглед - обич просещ,

като моите очи не свети.

Години минаха по пистите в търсене,

бях из между първите, неспираща,

вярата ми напукана до пръсване

вече искаше да е избираща

нещо по-реално, земно, лесно...

С ветровете да не скита,

вечерите в полъх песенен

да прекарва в кроткост тиха.

От случайността улисана

катастрофирах. Беше ти!

В душата ми стъписана

замигаха хиляди очи...

Огледах белезите, раните,

лицето ти, говорещо за други,

стоях - откривателка - вкопана

в илюзиите си-теменуги.

А ти наведе се и помириса

"За наградата ти заведи ме."

С нея нови цветя посади си

и любовно-уханна пак потърси ме...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.