"По ръбове"
(Тогава...)
Покажи ми огъня, в който да изтлея,
да полетя и да се свия на рамото ти като феникс.
Разкажи за вяра, гримирана със страх,
за да ти разкрия, още по детската, с гръбнак в нас.
Вечерите, когато извиват се в дъги,
въздухът ли реже или погледът е станал силен мъж?
Тогава тихо искам да целувам залези,
да се сливам и разливам с капчици по ръбове опарени...
И да спя!
И да сънувам! ...