15.11.2017 г., 8:45 ч.

По селски 

  Поезия » Гражданска
550 0 9

Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.

На кучето лая вековен,
небето гъдѝлка с ръка.
А нашият орех огромен
балади твори в нощта,

която е светла и мека.
Гърдите ѝ диво туптят.
Очите ѝ дирят пътека.
Ръцете магия кроят,

която мирише на чудо.
Издига се синият нимб.
Живота е мъка и лудост.
А ние копнеем от лимб…

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??