По разказа "Неда" – Йорданка Андреева
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине.
Потърси край реката хладина.
Но друго бе приготвила съдбата:
повдигнала поли над колена,
една жена прегазваше водата.
Изваяна! С разпуснати коси
и тъмен поглед, който го изгаря...
Пое към нея, тихо приближи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация