12.03.2023 г., 10:58 ч.  

Върху щастието 

  Поезия » Свободен стих
227 0 0

Върху щастието 

 

В колектива щастието се поддържа.

Единият човек се някъде намира,  -

И радостно е там, топло, приятели има.

Позиция една заема - другият е в своя дом.

 

Мисли, гледа, слуша, размишлява в къщи.

Вниманието вътре поражда интереса жизнен,

Това внимание - празнини запълва,

Болести лекува - енергията на вниманието.

 

Човекът е до тебе, но вътре - с друг човек.

Човекът е далеч - но вътре с теб е той!

Тогава - този, който е до теб - далечен е,

А далечният, но с теб - близък е!

 

Между съществата близки енергия пулсира.

Прелива се - и радост тя поражда.

Радостта се ражда вътре в тебе, от тебе, 

И от тези, с които трапеза вътрешна делиш!

 

Когато енергии две се срещнат хармонично,

Това е сума, интеграл.

Представете си тогава - размишляват хора повече-различни, 

По въпрос Един - това е разум колективен-силен!

 

Човекът - колективно същество е.

Къде се външно той намира, това е нещо временно.

А на кой, и как душевно служи, мислите му где са - 

Това е важно и съществено!!

 

Към какво се човек устойчиво стреми,

Какви са неговите цели по-далечни,

Това решава в крайна сметка,

На щастието въпроса важен - негово и твое!

 

Лесничея                       12.03.2023г.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??