Върху щастието
В колектива щастието се поддържа.
Единият човек се някъде намира, -
И радостно е там, топло, приятели има.
Позиция една заема - другият е в своя дом.
Мисли, гледа, слуша, размишлява в къщи.
Вниманието вътре поражда интереса жизнен,
Това внимание - празнини запълва,
Болести лекува - енергията на вниманието.
Човекът е до тебе, но вътре - с друг човек.
Човекът е далеч - но вътре с теб е той!
Тогава - този, който е до теб - далечен е,
А далечният, но с теб - близък е!
Между съществата близки енергия пулсира.
Прелива се - и радост тя поражда.
Радостта се ражда вътре в тебе, от тебе,
И от тези, с които трапеза вътрешна делиш!
Когато енергии две се срещнат хармонично,
Това е сума, интеграл.
Представете си тогава - размишляват хора повече-различни,
По въпрос Един - това е разум колективен-силен!
Човекът - колективно същество е.
Къде се външно той намира, това е нещо временно.
А на кой, и как душевно служи, мислите му где са -
Това е важно и съществено!!
Към какво се човек устойчиво стреми,
Какви са неговите цели по-далечни,
Това решава в крайна сметка,
На щастието въпроса важен - негово и твое!
Лесничея 12.03.2023г.
© Леснич Велесов Всички права запазени