И вече ще съм силна, неранима -

oт моето сърце не се запази и парче.

И слабостта, и болката отминаха,

защото и да чувствам ми отне.

Аз вече не съм онзи нежен ангел,

разкъсан с ноктите ти като кадифе.

Не знам какво и кой си чакал -

но ти и правото да чакам ми отне.    

Забий си думите отново във плътта ми -

там в ляво, в моето единствено сърце…

Ти този път ще ги забиеш в празни ями,

защото и плътта в сърцето ми отне.

Изгледай ме със погледа си, който мрази

и всяка част от тялото ми пак презри.

Отново ще усетиш - вече не съм тази,

която неведнъж за удоволствие рани.

И пак ме докосни, за да погалиш мъжкото си его,

изпий ме пак като горчивото си сутрешно кафе…

И с мъка ще усетиш - сам от себе си си се отрекъл,

защото истинската си душа ти неведнъж отне!