25.09.2016 г., 23:04 ч.
По следите на изгубения вятър
Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска
подир къдриците на моравия залез.
Чертозите на този ден напуска,
преди тъмнеещата нощ да го прегази.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сякаш се понесох след вятъра "подир къдриците на моравия залез"! Красота!
-
Думите ти ефирно се носят и с вяра се движат мислите, които ти неотменно следваш. Изказ страхотен и емоции колкото трябва. Браво Младен
-
Красиво и кратко
Поздравления! -
Човекът ( и лирическия герой тук) върви по пътя си и възможно най -естествения начин е да следва сърцето си, да поема отговорност за изборите си и е отворен за света без предръсъдъци...
Красиво написано! -
Само - как го каза..., леко, ефирно..., - като вятъра...!!!
-
Понякога е истински късмет
да те обича и прегръща вятър.
Вместо на вятъра(или на смет)
да хвърляш любовта неразпозната... -
Хареса ми стиха ти ,Младене!Докосваш!
-
Красиво е!
-
Харесах тези поетични образи!
-
Завладя ме едно усещане за наближаващ катаклизъм, за нещо неизбежно, предопределено... силна поезия!
-
Кой може да погали вятъра? Ами той не спира и се влюбва в залеза!
Харесах, Младене! Оценявам го! Поздрави! -
Тук сякаш попаднах в приказка и очаквам вълшебството всеки момент да се случи! Прекрасно е, Младене, отново творческият ти почерк се разпозна! Поздравявам те!
-
Хубав стих, Младене! Поздравления!
-
С надежда следващият ден да го намери пак... Или нечий сън... Много образно стихотворение, Мисана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
