"По следите на изгубеното време" тръгнах,
себе си излъгах, че ще спра...
Жадна от ръцете ти надежда пиех,
вярвах, че не мога да сгреша така.
Бягах все от сянката си денем.
Нощем с призраци играех шах.
Търсих себе си, но вечно теб намирах,
да те спра така и не успях.
Татуирах в паметта си твоя образ.
Името ти глухо в мен ехти.
Погледът – в тъмното ме води,
а смехът ти в мене никога не спи. ...