По морският пясък вървях,
по стъпките на живота ми.
До моите стъпки видях
други стъпки,с пирони прободени.
Във радост те бягаха с мен,
спокойно вървяха във време безгрижно,
но изведнъж осъзнах,
че в най-тежките дни
на тревоги,беди,
оставаха само едните следи.
Смутено ги гледах и мислех,преди
бяха две,а защо сега са сами? ...