Капризите на времето ни носят
по стълбата на земния живот.
Душите ни с молитва прошка просят,
въздишат и възпяват своя род.
Животът ни препуска по баира
на синия далечен небосклон.
Препъва се, но бори се, не спира
и стиска зъби, не издава стон.
Че силата човешка е безмерна
и отстоява правота и чест.
Тя няма да си тръгне лицемерна,
а с непорочен благороден жест...