Мисля още от нощес,
какво да сготвя днес,
искам да е нещо ново
И бързо, то да е готово.

Нещо дет не съм го яла,
от мислене, не съм и спала.
И на края, спрях да мисля,
реших рецепта, своя да измисля.

Картофи, морков, чушка, лук,
свинско, телешко, суджук,
зеленчуци, всякакви саламе,
пък каквото стане.

Всичко в тенджерата сложих,
толкова старание вложих,
чаках с нетърпение да стане
и накрая то, да се захване.

Толкова старание да вложа
и накрая аз, да се изложа.
И когато за обяд, дойде си моя мъж,
се отчаях много, изведнъж.

Бързо хвърлих в кофата тигана,
викам... са с какво да го нахраня?
Нямам нищо за обяд,
а той ме гледаше с яд.

Просто май се престарах,
добре, че се размина, без пердах.
не ми е зор, че гладен остана,
мене просто ме е яд за тигана.

А не ме питайте просто как почерня и тавана.

.