diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9.11.2019 г., 22:02 ч.

По съм верен и от куче... 

  Поезия » Любовна
547 1 3

Понякога съм остър трън в петите.
И камъче в любимите обувки. 
Характера ли? Не, не питай! 
(Стремя се да е адска скука.)
Защото иначе съм бурен вятър.
Ще се наложи цял да ме завръщаш, 
понеже някога парчета няма, 
от туй сърце, (по смелост - мъжко.) 

Опитомявам буйните пожари. 
До тлеещ пламък на свещица. 
А тебе денонощно ще те паля, 
(ще гаснеш с влага дето ще изтича.) 
Не знам дали стихия си обичала... 
А залезите някой подарѝ ли ти? 
Била ли си с крила - момиче, 
което да преследва дивото? 
Наистина не вярвам вече в приказки. 
И знам, че няма как да ми се случиш. 
Мен цял живот все хищници ме искат, 
макар че по съм верен и от куче... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.)

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??