Може би аз съм една от многото други.
Намерила убежище в твойто сърце.
Как да не ми липсваш? Толкова трудно е!
Защото вече била съм във твоите ръце.
И как да не си спомням за тебе?
Нима усмивката ти просто така да забравя?
И нищо, че за мене все нямаш време.
Аз пак те обичам
и тая обич изгаря!
А ти пък пропъждай ме от мислите си,
Когато нахлуя неканена.
И какво, че ужасно ми липсваш? ...