Луда съм.
Луда по теб.
Още.
И повече даже.
И да не ме поздравиш
знам, че си прав.
Не те мразя.
И да ме питаш защо
в мен се излъга,
не зная.
Мъничка трябва
да бях
или наивна
до края.
Ако ще си отмъстен,
знай, че боли
неизмерно.
Знам, че не можеш
прости,
но и до днес
потрепервам,
щом ме допреш
със очи...
Суша без милост
се ширна
някога
в мойто сърце.
© Светличка Всички права запазени