Утопия, било ли е това..
Нима изживяхме приказка една?!
Свят за двама създадохме да има
Илюзия, казваш - красива мечта.
Защо оставяш ме да си отида
Да изчезна като капчица в мъгла
И в тълпата сива да се скрия..
Искаш завинаги да замълча.
От далеч не съм жена..
Макар оставям в сърцето любовта
Нежна и красива, чувствам самота.
Съблазън на нощта..
Свърши мастилото на твореца
остана само в мисълта
На приказката края сложи
И за миг не се поколеба.
© Габриела Бошнакова Всички права запазени